Преди да родя,все се питах:Боже,какъв грях имам,че си ме създал жена?Постоянно мърморех колко е гадно-болезнена менструация,скубане на гадни косми,бременност-качване на кила/не,че качих много,ама нали трябва да съм страдална/омразните ми гинекологични прегледи,киселини, повръщане,притеснения дали бебчо е наред.И за капак на цялата приказка-РАЖДАНЕ.Е,вярно родих с цезарово сечение,ама и то си боли.

Сега,като погледна усмивката на Калин,не мога да повярвам,че той е част от мен.Благодаря на Господ,че ме създаде ЖЕНА и ми даде правото да бъда МАЙКА.За мен,няма по-велико,чувство от това да дадеш живот.