Имах късмета бременността ми да води най-готината лекарка,която съм срещала някога.Още от първия преглед ми каза:Росе,още е рано да се каже,но си с много тесен таз и може да се наложи секцио.Хубаво,секцио-секцио.Минаваха си месеците и аз стигнах до 7-ми месец.Отивам на консултация,преглежда ме лекарката ми и изненада-малчо седалищно застанал.А,аз спокойна,че може и да се обърне.Да,ама Доки вика:Не вярвам да се обърне,много си дребна и няма място.Вече си знаех,че секциото ми е в кърпа вързано.В 8-ми месец ме приеха в Патологията на 2-ра МБАЛ-София,включиха ми системи заради Хипотрофия на плода.Изкарах 7 дни на системи,за късмет ме хвана грип в болницата и си откарах още 1 седмица там.Изписаха ме,въпреки,че моята лекарка не беше много съгласна.След 2 седмици се върнах в болницата вече за да раждам.Аз със тесен таз,малчо още си седи седалищно,значи секцио.Пращат ме за рутинните изследваня преди операция-кръв,урина, тестване за упойки и алергии към лекарства.И аз нали съм си "късметлийка"давам алергия към 4 антибиотика/Зинат,Гентамицин идругите 2 щеше да е добре да ги помня/Идва анестезиоложката при мен,за да решиме каква упойка ще ми слага.Аз исках спинална и тя каза,че спинална ще е по добре.Секциото е насрочено за 25.02.08.На 22.02.08 лекарката ми идва за да ме прегледа ей така да е спокойна,защото събота и неделя не беше на работа.Преглежда за разкритие и се ошашави жената:Росе,4см разкритие имаш!Боли ли те?И контракции имаш!А,аз :Да бе контракции,нищо не ме боли!Боли,не боли на бегом към Родилна зала.Доки ме заведе,каза :Ей сега идвам само да се подготвя за операцията.Оставиха ме в предродилна,сложиха ми абокат и катетър,преди това ми направиха клизма.А,аз с нетърпение вече чакам да ме водят в операционната.Дойде акушерка,заведе ме в операционната,качиха ме на масата и сега упойката.Старшата акушерка ме зграбчи за да не мърдам,а анестезиоложката ми говореше нещо и даже не разбрах,кога ми сложи упойката.Усетих затопляне от кръста надолу.Сложиха ме да легна,метнаха ми един параван пред очите и се започна.Да ,ама аз си чувствах,как ме мажат по корема.Анестезиоложката започна да се смее и ми каза:Ей сега ще заспиш.А аз:Как ще спя бе,не ми се спи!И само това си спомням.Когато се събудих ме шиеха и анестезиоложката ми каза:Имаш си много сладко момченце-3кг и 50 см.А моята лекарка се провиква зад параванчето:Росе,добре,че те срязахме-малкия се беше увил целия с пъпната връв.И така на 22.02.08 в 9ч и 50 мин станах МАЙКА!Хиляди благодарности на целия персонал в Патологията и в Родилното отделение на 2-ра МБАЛ-София!